Оставени на мира от политическо вмешателство, българите сами излизат от бедността

Петър Кичашки: Юрист, доктор по конституционно право, правозащитник и общественик – от Фейсбук

Единственото, което държи държавата над повърхността, въпреки, подчертавам въпреки, усилията на партиите да съсипем де-що има институция в държавата, е само едно - икономиката. Въпреки липсата на работещо правителство, икономиката работи. И тя работи, защото има много хора, които се скъсват от работа. Та, в тоя ред на мисли ми иде да кажа в дълбочина защо работи икономиката. Но преди това нещо важно.

По отношение към парите има три категории хора - първите са онези, които не умеят да управляват пари. Това са, в най-общ план, бедните. Те имат месеци, в които изкарват повече пари отколкото харчат (но това се дължи на житейска случайност, а не на тяхно активно поведение), имат месеци, в които харчат толкова, колкото получават, имат и месеци, в които харчат много повече, отколкото получават. Нетно в добрия случай са или на нула, или на минус в лошия случай.

Втората категория хора са онези, които могат да управляват добре собствените си пари. Това е, най-схематично казано, средната класа. Това са хора, които в най-общ план могат да управляват личния си и семейния си бюджет така, че винаги да им остават едни пари в края на месеца, дори и след непредвидените разходи.

Третата категория хора са онези, които могат да управляват добре не само собствените си, но и чуждите пари. Това са, в най-общ смисъл, богатите. Те менажират личните си финанси, както и привлечените от тях финанси (от инвеститори, банки, прочие) добре.

В момента икономиката е добре, защото все повече хора излизат от първата категория и влизат във втората. С това средната класа се увеличава драстично. Хора, които управляват добре личните си финанси, са онези, които успяват да спестяват и балансират собствените си бюджети. Колкото по-голяма става средната класа, толкова е по-вероятно от нея да изплуват предприемачите (третата категория).

Това е причината атавистични левичари да изчезват плавно от политическата сцена. Никой не гласува за "новите леви", все по-малко гласуват и за старите леви. Просто бедните намаляват. Това е обективен факт. Вижте колко милиарда държим в банките, вижте ръста на недвижимите имоти, вижте колко скача средната заплата, както и БВП. Просто масовият българин работи и то работи добре. Бедните намаляват, средната класа е факт, а от нея избуяват и много предприемачи, които опитват - къде успешно, къде по-малко - да управляват и чужди пари и да създават благоденствие не само за себе си, но и за близките си, служителите си и обществото си.

Една скоба. Оставете апокалиптичните прогнози и врачувания на синдикати или други дейци от миналото. Те ще ви говорят от сутрин до мрак как хората са бедни и пари нямат. Но има един индикатор, който показва, че това, което говорят са глупости. Това са приказки, които оправдават съществуването им, а не отразява обективната действителност. Индикаторът е, че колкото и пъти да правят протест синдикатите, с всичките им субсидии, структури и членове, не могат да напълнят площада. Протестите на синдикатите са образно казано два файтона хора. Ако бяхме бедни, както те говорят, социалното напрежение щеше да се усеща в масови протести и недоволство. Такива няма. Следователно другото е просто говорене, но не се базира на обективната действителност.

Това са фактите. Оставени на мира от политическо вмешателство, българите сами излизат от бедността. Ако имаме кабинет, който да си постави за цел ударно да дебюрократизира и дерегулира страната, тогава още повече хора от средната класа ще минат към прослойката на предприемачите и благоденстващите. Затова трябва кабинет. Но той трябва да е кабинет на благоденствието, а не на бюрокрацията. Кабинет на бъдещето, а не на миналото.

Политиката трябва да се съобразява с реалността. А реалността е такава, че имаме нужда от правителство, което да отпуши бизнеса и да освободи държавата от оковите на бюрокрацията, за да засилим бързия темп, по който ние тъй или иначе вървим в правилната икономическа посока. Другото е скъсване с реалността. Политиците си живеят в собствения филм и са пропуснали да разберат, че ние си се справяме и без тях.